Моят живот. моето богатство

            Днес няма да публикувам рецепти, а ще ви запозная с моите слънца. Децата ми са най-голямото богатство и моят най- голям стимул в живота . Не ме бива много в писането и разказването, защото  не съм оратор, а съм скромна и срамежлива личност и второ не съм професионален фотограф  и затова снимките ми не са професионални. 
       Преди две години, когато разбрах , че съм бременна с близнаци бях шокирана, изплашена и в същото време много щастлива. Бременността ми мина много тежко, но беше нищо в сравнение с това, с което ми предстоеше да се сблъскам- две неспиращи да реват и денем и нощем бебета, смяна на памперси, хранене и въпросите свързани с това- кога ги храних последно, кой нахраних  първо, колко изяде....и т.н.  Историята ми ще бъде в повече снимки.
      Започвам с тези от родилното. На първата снимка са близнаците непосредствено след раждането, а на втората с баткото след като ми ги дадоха.

  
         Тук все още си спинкаха кротко.
         След като се прибрахме вкъщи с две думи ми разказаха играта.

   

        Но както казват старите хора всичко има минаване. Минахме периода на колики, захранване, прохождане и двете ревящи гърла се превърнаха в едни много сладки малки момченца. Ех, оставяме настрана факта, че в помещението , в което ги отглеждам  го изпразнихме почти, надрасканите и охлепани стени, вечното разливане и покапване.

        Това е Деан, на който по стойката си му личи, че е малка скрита лимонка. По малък е на ръст и тегло, но пък за сметка на това раздава шамари на поразия.

       Това е Боян, който винаги върви с главата напред и няма страх от нищо и от никой.

  

      И баткото Ивайло, който има много добро сърце.

     И последни, че стана много дълго, две снимки от лятото и от тази Коледа.

  
           Пожелавам си да са ми живи и здрави и да ме накарат да се гордея с тях. Пожелавам го на вас и на вашите деца.
          Ами това е. Дано не съм ви досадила.