Показват се публикациите с етикет За мен. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет За мен. Показване на всички публикации

вторник, 6 август 2013 г.

Шоколадова тарта с дъх на мента и предизвикателството продължава











                    Знам, че лятото всички наблягаме на по леките и плодови десерти, но аз все пак не мога без нещо шоколадово. Тази тарта е много сладка и е истинска калорийна бомба. Но пък от друга страна нищо не ви пречи да си хапнете съвсем малко или да я споделите с приятели, а и съхранена в хладилник издържа дни. Много исках да има ментов вкус, но тъй като в Смолян прясна мента много трудно се намира, тази която аз посях се чуди дали да изникне, ползвах за целта онези едновремешни бонбони познати на всички, а именно лукчета. Получи се точно така като аз исках, с лек и свеж ментов привкус.




             за основата:

                     200г обикновени какаови бисквити
                     2 супени лъжици захар
                     100г разтопено масло

             за пълнежа:

                    300 мл. сладкарска сметана
                    200 гр. натурален шоколад
                    5 лукчета


                        Бисквитите се смилат и се изсипват в купа.Към тях се добавят захарта и разтопеното масло и сместа се разбърква, докато стане като мокри трохи. Формичката се намазва с масло и сместа се разстила по дъното и стените и се притиска добре.Така  основата се прибира в хладилник за да стегне.
                 Сметаната, заедно с лукчетата  се слага на котлона да загрее. Хубаво е предварително леко да ги натрошите, за да се разтопят по бързо. Преди да заври сметаната се отмества и се изсипва към нарязаният шоколад.Разбърква докато се получи  гладка смес.
                 Сместа се изсипва върху охладеният блат и се прибира на хладно, за да стегне.


            А сега да отговоря и на въпросите на Руми, която преди няколко дена ме предизвика отново. Руми, благодаря ти за поканата.


1. Кога, как и защо създадохте своя  блог?
         Създадох блога си на 13 януари тази година, точно на рожденият ден на големият и син. Идеята се въртеше отдавна в главата ми, но първо нямах време, а и да си призная малко ме беше страх.  А защо го създадох- ами исках да имам място, където да си записвам рецептите и исках това място да бъде по лесно достъпно.

2. Какво приготвяте в кухнята с по-голямо желание сладкиши, манджички или тестени?
            Обичам да готвя всичко, но любимо ми е да правя сладкиши и торти.
3. Какво от всичко което приготвяте най-много радва вашето семейство?
            Ами те се радват на всичко, но децата си умират за мъфини и палачинки.
 
4. Обичате ли да експериментирате с вкусове, съставки и подправки в ястията или стриктно се придържате към рецептата?
           Обичам да експериментирам, въпреки, че понякога не се получава това, оето съм си представяла.
5. Има ли неща което не ядете?
          Да- шкембе и други карантии, с изключение на дробчета.
 6. От какво може да се разсмеете до сълзи и давате ли воля на чувствата си? 
          Най- често ме разсмиват децата, особено когато изрекат някоя дума по интересен начин, а в зависимост от момента давам воля на чувствата си, но има и моменти, в които не показвам нищо.

7. Какво може да ви натъжи, та дори и разплаче?
         Натъжавам се от филм, песен, житейска история, от стари спомени, по принцип съм чувствителна.
8. Какво предпочитате: книга, филм  или интернет?
        Определено книга.
 
9. Къде и как предпочитате да възстановите силите си след уморителен ден?
        Скоро за такова нещо не мога и да си мечтая. В момента съм се отдала изцяло на тях и време за почивка не ми остава.

10. Ако трябва да останете на самотен остров какво бихте взели със себе си?
       Никога не съм искала да остана да самотен остров.

петък, 26 юли 2013 г.

Предизвикателството







                    Гери, Светле, много се радвам, че ме включихте в тази игра на опознаване. С удоволствие ще ви отговоря на въпросите. Надявам се да ви е интересно, защото като цяло всичко това ми допада. Започвам първо с въпросите на Гери.



                     
                       1. Кое е нещото, без което не можеш?
                                Нещото, без което  не мога, това е моето семейство- те са всичко за мен!
                      2. Какво ти дава блогът?
                          Много неща- спокойствие, все пак тук си е моето местенце, разнообразие и много нови приятели, което ме кара да се чувствам жива, весела и полезна.
                     3. Би ли направил/а нещо насила?
          
                               Живота ме е поставял в такива ситуации, в които съм правила неща, които не са ми били на сърце. Затова не мога да отговоря едностранно на този въпрос.


                   4. В какво вярваш?
                              Вярвам в Бог, в себе си и в доброто.
                   5. Кое те натъжава?
                           Ами аз съм много чувствителна, и се разплаквам и натъжавам дори и на филм, какво остава за останалите житейски моменти, които ни застигат, но гледам някак си да се справям, защото усещам на моменти, че това ми вреди.
                 6. Кое е любимото ти занимание?
                             Искали питане- готвенето!
        
               7. А кое е най-досадното ти занимание?
                             Най- мразя да гладя и да шия, като последното въобще не ми се отдава.

               8. Кое е най-голямото ти изкушение?
                            Шоколада- никога не мога да му устоя.

              9. Разум или чувства, защо?
                            Чувства, защото никога до сега не са ме подвеждали!
            10. Какво е за теб животът?
                             Дар, който трябва да избереш как да изживееш!



                     Светле, много ме радва това, че навестяваш блога ми и сега с радост ще отговоря и на твоите въпроси.


С каква цел създадохте своя блог?
                Отдавна снимам това, което приготвям и накрая реших, че трябва да се престраша да си направя и аз едно местенце,в което да си записвам рецептите, защото в повечето случаи все забравям нещо. Именно така се роди моят блог и не съжалявам, защото освен, че е полезен, срещнах и много приятни и позитивни хора.


Какво ви вдъхновява най-често? 
                 Много неща- песен, цвете, усмивка, подадена ръка и още много.
 
Кои три (може и четири) думи ви описват най-точно? 
                Търпелива, всеотдайна и добра.
Сладко или солено?
                Определено сладко.
 Имате ли провал в кухнята и какъв е той?
               О, имам и то не един. В етикетите имам Кулинарни издънки и там има два от моите провали, поне от създаването на блога.
 Коя е любимата ви подправка?
                Канелата.
 
Кое е любимото ви българско ястие?
                Пълнени чушки.
 
Какво може да ви изкара извън нерви?
               Лъжата и самохвалството.
Какво ви прави щастливи?
               Усмивките на моите деца.
 
За какво мечтаете?
               Имам много мечти, но най голямата ми е да видя децата ми пораснали, щастливи и доволни от себе си.
                 Момичета, искрено благодаря и на двете ви. 
        И тъй като има условие блогърите, които избера да имат по малко от 200 последователя, а и разгледах в другите местенца, които вие сте предизвикали, и за да не се повтаряме...
          Предизвиквам следните дами:
Александрина-http://favoledicioccolato.blogspot.com/
Вероника-http://www.sharenasol.com/
   Въпросите ми са: 
Защо създадохте блога си?
Кое е най странното ястие, което сте яли?
Разхвърлена или подредена сте?
Какво най често приготвяте у дома?
Кое ви успокоява?
С какво не бихте направили компромис?
Салата или торта?
Какво не умеете да правите добре?
Най важното нещо за вас е...?
Оприличете се с една дума?
 

вторник, 5 март 2013 г.

Моят живот. моето богатство








            Днес няма да публикувам рецепти, а ще ви запозная с моите слънца. Децата ми са най-голямото богатство и моят най- голям стимул в живота . Не ме бива много в писането и разказването, защото  не съм оратор, а съм скромна и срамежлива личност и второ не съм професионален фотограф  и затова снимките ми не са професионални. 
       Преди две години, когато разбрах , че съм бременна с близнаци бях шокирана, изплашена и в същото време много щастлива. Бременността ми мина много тежко, но беше нищо в сравнение с това, с което ми предстоеше да се сблъскам- две неспиращи да реват и денем и нощем бебета, смяна на памперси, хранене и въпросите свързани с това- кога ги храних последно, кой нахраних  първо, колко изяде....и т.н.  Историята ми ще бъде в повече снимки.
      Започвам с тези от родилното. На първата снимка са близнаците непосредствено след раждането, а на втората с баткото след като ми ги дадоха.


  
         Тук все още си спинкаха кротко.
         След като се прибрахме вкъщи с две думи ми разказаха играта.

   

        Но както казват старите хора всичко има минаване. Минахме периода на колики, захранване, прохождане и двете ревящи гърла се превърнаха в едни много сладки малки момченца. Ех, оставяме настрана факта, че в помещението , в което ги отглеждам  го изпразнихме почти, надрасканите и охлепани стени, вечното разливане и покапване.

        Това е Деан, на който по стойката си му личи, че е малка скрита лимонка. По малък е на ръст и тегло, но пък за сметка на това раздава шамари на поразия.



       Това е Боян, който винаги върви с главата напред и няма страх от нищо и от никой.

  

      И баткото Ивайло, който има много добро сърце.



     И последни, че стана много дълго, две снимки от лятото и от тази Коледа.


  
           Пожелавам си да са ми живи и здрави и да ме накарат да се гордея с тях. Пожелавам го на вас и на вашите деца.
          Ами това е. Дано не съм ви досадила.